17. Така и се споразумяха. Тогава бащата се обърна към Товия: „Приготви се и на добър път!“ След като синът му се приготви за път, Товит му рече: „Върви с този човек! Нека Бог, Който живее на небесата, да ви води към сполука и ангелът Му да ви придружава!“ Тогава двамата се отправиха на път, а с тях тръгна и кучето на Товия.
18. Но Ана, майка му, заплака и рече на Товит: „Защо пусна детето ни? Нима той не ни е опора в старостта, когато е при нас?
19. Какво по-голямо богатство от живота на сина ни!
20. Стига ни това, което Господ ни е дал да преживяваме!“
21. Товит ѝ отвърна: „Не скърби, скъпа! Той ще се върне жив и здрав и очите ти отново ще го видят,
22. защото добър ангел го придружава и ще го води към сполука. Затова ще се върне жив и здрав!“
23. И тя престана да плаче.