Старият Завет

Новият Завет

Товит 2:8-13 Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (НП)

8. Съседите ми наоколо се присмиваха и говореха: „Никак не го е страх, че ще бъде убит за тази работа. Веднъж вече трябваше да бяга, а ето пак погребва мъртви!“

9. След като го погребах, върнах се същата нощ и понеже бях нечист, легнах да спя до стената на двора, без да покрия лицето си.

10. Но не бях забелязал, че на стената има врабчета. И когато отворих очи, пресни изпражнения от врабчетата попаднаха върху тях и в очите ми се появиха бели петна. И отидох при лекари, но те не ми помогнаха. За прехраната ми се грижеше Ахиахар, преди да замине в Елимаида.

11. А жена ми Ана предеше вкъщи вълна

12. и я даваше на търговци. Те пък ѝ плащаха, а веднъж към заплатата ѝ дадоха козле.

13. Когато се върна и козлето заврещя, аз я попитах: „Откъде е това козле, да не би да е откраднато? Върни го на когото е, защото не е позволено да се яде крадено!“

Прочетете пълната глава Товит 2