Старият Завет

Новият Завет

Товит 2:11-14 Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (НП)

11. А жена ми Ана предеше вкъщи вълна

12. и я даваше на търговци. Те пък ѝ плащаха, а веднъж към заплатата ѝ дадоха козле.

13. Когато се върна и козлето заврещя, аз я попитах: „Откъде е това козле, да не би да е откраднато? Върни го на когото е, защото не е позволено да се яде крадено!“

14. Тя отвърна: „Подариха ми го към заплатата.“ Аз не ѝ повярвах и, почервенял от гняв, настоявах да го върне на когото е. Но тя ми възрази: „А какво спечели ти с твоето милосърдие и праведност? Вижда се какво ти донесоха!“

Прочетете пълната глава Товит 2