16. Тогава двамата, обзети от смут, паднаха на лицата си, понеже се уплашиха.
17. Но той им рече: „Не се плашете, мир ще имате! Прославяйте Бога за вечни времена!
18. Защото не по мое желание дойдох, а по волята на нашия Бог. Затова Го прославяйте за вечни времена!
19. През всички тези дни ви изглеждаше, че ям и пия, но това само изглеждаше така за вас.
20. И сега прославяйте Бога, защото аз възлизам при Онзи, Който ме е изпратил, а това, което се случи, опишете в книга!“
21. Тогава те станаха, но вече не го видяха.
22. И навред разказваха за великите и чудни Божии дела и как им се явил Господен ангел.