6. Те бяха постоянно в дома на Йоаким и при тях идваха всички, които имаха спорни дела.
7. А когато по обед народът се разотиваше, Сусана се отправяше на разходка в градината на мъжа си.
8. Всеки ден двамата старейшини я виждаха да идва и да се разхожда и у тях се породи похот към нея.
9. Загубили ум, те не отправяха вече погледи към небето и забравиха, че трябва да бъдат достойни съдии на народа.
10. Те и двамата страдаха по нея, но се стараеха другият да не забележи,
11. защото се срамуваха да разкрият страстта си за близост с нея.
12. С нетърпение те чакаха всеки ден да я видят и веднъж единият рече на другия:
13. „Да си вървим, време е за обяд.“ След това излязоха и се разделиха.
14. Но след малко и двамата се върнаха и се срещнаха на същото място. Тогава в разговор помежду си разбраха причината и признаха един другиму своята страст, а после се уговориха по кое време биха могли да я намерят сама.
15. И ето в избрания от тях удобен ден Сусана, придружавана само от две слугини, дойде както обикновено в градината, за да се изкъпе поради жегата.
16. А там нямаше никого освен двамата старейшини, които спотаени очакваха появата ѝ.
17. Сусана се обърна към слугините и рече: „Донесете ми масло и сапун и затворете градинските врати, за да се окъпя!“