43. Ти знаеш, че те лъжесвидетелстваха против мене; и ето аз умирам, без да съм извършила нещо, което те измислиха против мене от злост.“
44. И Господ чу нейния глас.
45. И когато я поведоха на смърт, Бог пробуди светия дух на младия мъж Даниил
46. и той извика с висок глас: „Невинен съм, ако се пролее кръвта ѝ!“
47. Тогава всички се обърнаха към него и запитаха какво означават изречените думи.
48. А той застана пред тях и рече: „Нима сте толкова неразумни, израилтяни, че без да разпитате и да узнаете истината, осъдихте тази Израилева дъщеря!
49. Върнете се в съда, защото те лъжесвидетелстваха против нея!“
50. И веднага целият народ се върна и стареите му казаха: „Седни пред нас и ни разкрий какво знаеш, защото на тебе даде Господ старшинство по разум!“
51. Тогава Даниил се обърна към тях с думите: „Отделете ги далече един от друг и аз ще ги разпитам.“
52. И когато бяха отделени един от друг, той повика единия от тях и му каза: „Животът ти е преминал в злини, ала сега се разкриха греховете, които по-рано си вършил.
53. Несправедливи бяха присъдите ти – осъждаше невинни и оправдаваше виновни, макар Господ да казва: „Невинен и праведен не погубвай!“
54. И ако наистина си видял тази жена, кажи под кое дърво ги видя да прелюбодействат?“ Той отвърна: „Под мастиковото.“
55. А Даниил рече: „Тази лъжа ще ти струва главата, защото Бог заповяда вече на ангела Си да те разсече наполовина.“
56. След като го отведоха, той заповяда да доведат другия и му каза: „Ханааново семе си ти, не Юдино! Женска хубост те е прелъстила и похот е развратила сърцето ти!
57. Така постъпвахте с дъщерите Израилеви, а те от страх не ви се противяха; но тази юдейка не понесе беззаконието ви!