17. Сусана се обърна към слугините и рече: „Донесете ми масло и сапун и затворете градинските врати, за да се окъпя!“
18. И те сториха, каквото им поръча – затвориха градинските врати и излязоха през една странична врата, за да донесат, каквото им беше заповядано. Така не забелязаха старейшините, които се бяха потулили.
19. И когато слугините излязоха, двамата старейшини веднага станаха, затичаха се към нея и рекоха:
20. „Виж, вратите са затворени и никой не ни вижда. И двамата страстно те желаем, затова не ни отказвай близостта си!
21. Иначе ще свидетелстваме против тебе, че си била с един младеж и затова отпрати слугините си.“
22. Тогава Сусана отчаяно простена и рече: „Няма изход за мене! Ако сторя това, очаква ме смърт заради прелюбодейство, ако пък не го сторя, няма да се изплъзна от ръцете ви.
23. По-добре за мене е да попадна в ръцете ви, без да съм го сторила, отколкото да съгреша пред Господа.“
24. И Сусана завика с висок глас, завикаха срещу нея и двамата старейшини,
25. а единият се затича и отвори градинските врати.
26. Щом в къщата чуха вика от градината, върнаха се през страничната врата, за да видят какво се е случило с нея.
27. Когато старейшините казаха защо са надали викове, слугите ѝ много се засрамиха, понеже никога такова нещо не бе чувано за Сусана.