10. Те и двамата страдаха по нея, но се стараеха другият да не забележи,
11. защото се срамуваха да разкрият страстта си за близост с нея.
12. С нетърпение те чакаха всеки ден да я видят и веднъж единият рече на другия:
13. „Да си вървим, време е за обяд.“ След това излязоха и се разделиха.
14. Но след малко и двамата се върнаха и се срещнаха на същото място. Тогава в разговор помежду си разбраха причината и признаха един другиму своята страст, а после се уговориха по кое време биха могли да я намерят сама.