15. Но да попадне в ръцете на лекаря онзи, който върши грях към своя Творец!
16. Синко, пролей сълзи над умрелия и започни да го оплакваш като човек, изпитващ дълбока скръб. Повий тялото му, както е според обичая, и не стой безучастен при неговото погребение.
17. С горчиви сълзи и горещи ридания скърби за него според заслугите му – ден или два, за да не злословят за тебе, а след това търси утеха от скръбта.
18. Скръбта и смърт причинява, и скръб в сърцето сломява човека.
19. Където е нещастието, там е и скръбта, а животът в нищета тегне на сърцето.
20. Не предавай сърцето си на скръб, отърси се от нея и помни, че и твоят край ще дойде.
21. Не забравяй, че връщане няма. И на него няма да помогнеш, и на себе си ще навредиш.
22. Помни присъдата му, защото тя е също като твоята: „Вчера мене, днес – тебе.“
23. Когато мъртвият е намерил покой, дай покой на паметта му и се утеши, щом душата му го е напуснала.
24. Почивката е благоприятно време за образования човек да придобие мъдрост. И който не е зает с друга дейност, може да се посвети на мъдростта.
25. Как може да стане мъдър онзи, който върви след ралото, обича да размахва остена като копие, да кара волове и да наблюдава какво вършат, и говори само за юници.
26. Сърцето си влага в браздите и сън не спи, за да храни телиците.