1. Грижата за богатството изтощава тялото и размишленията за него прогонват съня.
2. Непрестанната грижа не дава покой и отнема съня като тежка болест.
3. Богатият се е трудил, докато е събирал богатства, и когато спре за отмора, се наслаждава на обилните си блага.
4. Сиромахът се е трудил, за да преживява, и когато спре за отмора, изпада в нужда.
5. Който обича златото, няма да бъде оправдан, и който непрестанно се стреми към богатство, се заблуждава.
6. Златото е донесло гибел на мнозина и тази участ е неизбежна за тях.
7. То е препятствие за всички, които са му подвластни, и всеки неразумен ще се натъкне на него.
8. Щастлив е богатият, който е безупречен и който не се стреми към злато.
9. Кой е той, та да го прославим, понеже е сторил чудеса сред своя народ?
10. Кой е бил подлаган на това изпитание и е устоял? Нека това бъде в негова прослава! Кой е можел да съгреши – и не е съгрешил, да стори зло – и не е сторил?
11. Затова неговото богатство ще е трайно и хората навред ще разказват за благодеянията му.
12. Когато седнеш на богата трапеза, не отваряй ненаситна уста към нея и не казвай: „Много има на нея!“
13. Помни, че алчното око е нещо отвратително. Кое творение е по-завистливо от окото? Затова то плаче за всичко, което види.
14. Накъдето погледне сътрапезник, не протягай ръка, за да не се натъкнеш в блюдото на ръката му.
15. Съди за ближния по себе си и обмисляй всяко свое действие.
16. Яж като човек, каквото ти поднесат, и не гълтай лакомо, за да не те отбягват.