3. Който поучава сина си, събужда завист у врага, а пред приятели се гордее заради него.
4. Умре ли баща му, все едно че не е умрял, защото е оставил син като себе си.
5. Докато е бил жив, той го е гледал и му се е радвал, а когато е умирал, не е изпитвал тъга.
6. За враговете той оставя в него отмъстител, а за приятелите – такъв, който да им бъде признателен.
7. Който глези сина си, ще му превързва раните и при всеки негов вик страх ще свива сърцето му.
8. Както необязденият кон е буен, така и синът, оставен без надзор, става своеволен.
9. Глезиш ли прекалено дете, ще те изненада неприятно; заиграеш ли се дълго с него, ще те огорчи.
10. Не се смей заедно с него, за да не ти е тъжно заради него и накрая да скърцаш със зъби от яд.
11. Не му предоставяй на младини свобода.
12. Налагай го по гърба, докато е невръстен, иначе своенравно няма да ти се подчинява и ще ти донесе страдание.
13. Полагай усилия за възпитанието на сина си и работи върху неговата личност, за да не гледаш с огорчение непристойното му поведение.
14. По-добре сиромах, здрав и изпълнен със сили, отколкото богат, но със сломено от болести тяло.
15. Здравето и силата са по-скъпи от всяко злато и силното тяло е по-ценно от неоценимо богатство.
16. Няма богатство, по-добро от телесното здраве, и няма радост, по-голяма от радостта на сърцето.
17. По-добре смърт, отколкото нещастен живот, и вечен покой, отколкото продължителна болест.