1. Който обича сина си, нека го наказва постоянно, за да може накрая той да му носи радост.
2. Който се грижи за възпитанието на сина си, ще има подкрепа от него и ще се хвали с него сред познати.
3. Който поучава сина си, събужда завист у врага, а пред приятели се гордее заради него.
4. Умре ли баща му, все едно че не е умрял, защото е оставил син като себе си.
5. Докато е бил жив, той го е гледал и му се е радвал, а когато е умирал, не е изпитвал тъга.
6. За враговете той оставя в него отмъстител, а за приятелите – такъв, който да им бъде признателен.
7. Който глези сина си, ще му превързва раните и при всеки негов вик страх ще свива сърцето му.