7. Мъдрият човек мълчи, докато е необходимо, а глупавият бъбривец не изчаква подходящото време.
8. Който няма мярка в речта си, отвращава, а който проявява наглост – намразват го.
9. Понякога човек намира щастието сред несполуки, а понякога печалбата се превръща в загуба.
10. Има благодеяние, от което за тебе няма облаги, а има благодеяние, за което отплатата ще е двойна.
11. Има унижение заради слава, а някой след унижение вдига глава.
12. Някой с малко пари купува много, но ще плати за това седем пъти повече.
13. Мъдрият може с думи да прояви любезност, а глупавите напразно те обсипват с дарове.
14. Нямаш полза от дарове на глупав – с едно око дава, а с много очаква да вземе.
15. Малко ще ти даде, а много ще ти натяква и ще отвори уста като глашатай. Днес ще даде назаем, а утре ще го поиска обратно. Такъв човек става омразен.
16. Глупавият ще си рече: „Нямам си приятел, няма благодарност за добрините ми.
17. Ядат ми хляба, а имат зли езици.“ Колко пъти и кой ли няма да се присмее на такъв?
18. По-добре да се подхлъзнеш на земята, отколкото да ти се изплъзне дума от езика. Така бързо ще дойде и гибелта на онези, които вършат злини.
19. Неуместно изречената дума е като неприятния човек – винаги е в устата на невежите.
20. На никого не се нрави пословицата от устата на глупав човек, защото е казана не на място.
21. Някой се въздържа от грях поради немотия и той ще спи с чиста съвест.
22. Някой погубва себе си от срам, че не може да се опълчи против неразумен човек.
23. Някой от срам дава обещание на приятел и ненужно си спечелва враг у него, когато не може да го спази.
24. Лъжата за човека е лош порок, тя е винаги в устата на невежия.