14. Нямаш полза от дарове на глупав – с едно око дава, а с много очаква да вземе.
15. Малко ще ти даде, а много ще ти натяква и ще отвори уста като глашатай. Днес ще даде назаем, а утре ще го поиска обратно. Такъв човек става омразен.
16. Глупавият ще си рече: „Нямам си приятел, няма благодарност за добрините ми.
17. Ядат ми хляба, а имат зли езици.“ Колко пъти и кой ли няма да се присмее на такъв?
18. По-добре да се подхлъзнеш на земята, отколкото да ти се изплъзне дума от езика. Така бързо ще дойде и гибелта на онези, които вършат злини.
19. Неуместно изречената дума е като неприятния човек – винаги е в устата на невежите.
20. На никого не се нрави пословицата от устата на глупав човек, защото е казана не на място.
21. Някой се въздържа от грях поради немотия и той ще спи с чиста съвест.
22. Някой погубва себе си от срам, че не може да се опълчи против неразумен човек.
23. Някой от срам дава обещание на приятел и ненужно си спечелва враг у него, когато не може да го спази.
24. Лъжата за човека е лош порок, тя е винаги в устата на невежия.
25. По-добре крадец, отколкото някой, свикнал винаги да лъже. Но и за двамата е отредена гибел.