Старият Завет

Новият Завет

Сирах 14:9-23 Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (НП)

9. Окото на лакомия с малко не се насища и несправедливите злини изпепеляват душата му.

10. На алчното око хлябът му се свиди и затова трапезата му е оскъдна.

11. Синко, доколкото можеш, прави добро на себе си и достойно принасяй дарове на Господа.

12. Помни, че смъртта не закъснява и ти не знаеш деня, в който ще те отведе в ада.

13. Преди да умреш, направи добро на приятел и прояви щедрост, доколкото можеш, протегни ръката си и му дай.

14. Не се лишавай от приятен ден и да не те отмине дори част от насладата, която заслужаваш.

15. Та нали на други ще оставиш онова, което с мъка си придобил, и ще го разделят по жребий!

16. Давай и вземай, и нека това залъгва душата ти, защото в ада не може да се търси удобство.

17. Всяка плът овехтява като дреха, защото извечно е отредено: очаква те смърт.

18. Както зелените листа на гъсто дърво – едни падат, а други израстват, така и човешките поколения – едно умира, а друго се ражда.

19. Всяко човешко творение изниква и изчезва и онзи, който го е сътворил, си отива с него.

20. Блажен е онзи човек, който се отдава на мъдростта и който влага разум в мислите си,

21. онзи, който със сърцето си се отправя по нейните пътища и открива нейните тайни.

22. Като ловец излез след нея и я преследвай до входа на дома ѝ.

23. Надникни през прозореца ѝ, застани заслушан до вратата ѝ.

Прочетете пълната глава Сирах 14