13. Грехът е начало на високомерието и който е обладан от него, става извор на позор. Затова и Господ изпраща върху него страшни съблазни и накрая го погубва.
14. Господ събаря престолите на властници и на мястото им въздига кротки.
15. Господ изтръгва от корен високомерните народи и на мястото им насажда смирени.
16. Господ опустошава страните на високомерните народи и срива градовете им до основи.
17. Прогонва жителите им и ги изтребва, и на земята не остава и споменът за тях.
18. Високомерието не е сътворено за хората, нито яростният гняв – за родените от жена.
19. Кой род заслужава почит? – Човешкият род. Кой от този род е достоен за почит? – Който изпитва страхопочитание към Господа. Кой род не заслужава почит? – Човешкият род. Кой от този род е недостоен за почит? – Който престъпва Божиите заповеди.
20. Между братята на почит е най-старият, но в очите на Господа това са онези, които изпитват страхопочитание пред Него.
22. Богат ли е някой и славен, или пък беден, похвала за него е само страхопочитанието пред Господа.
23. Несправедливо е умен сиромах да се презира и не бива грешен човек да се прославя.
24. Знатният, съдията, владетелят са на почит, но никой не е по-голям от онзи, който има страхопочитание към Господа.
25. На мъдрия роб свободни ще служат и разумният човек няма да роптае против това.