34. Срещу Гива се опълчиха десет хиляди отбрани мъже от цял Израил и почна ожесточена битка. Но вениаминците не знаеха, че ще ги сполети беда.
35. Господ порази вениаминците пред израилтяните и в онзи ден израилтяните избиха от вениаминците двадесет и пет хиляди и сто въоръжени с мечове воини.
36. Вениаминците разбраха, че са разбити, защото израилтяните отстъпиха пред вениаминците, понеже се надяваха на засадата, която бяха поставили срещу Гива.
37. Воините от засадата се устремиха и щурмуваха Гива. Те навлязоха в града и поразиха с меч всички.
38. Израилтяните си бяха определили заедно със засадата също и знак – когато се издигне дим от града, тогава да нападнат.
39. Когато израилтяните отстъпиха от полесражението и вениаминците започнаха да поразяват и убиха около тридесет мъже израилтяни, защото си казваха: „Отново падат пред нас, както и в предишните битки“,
40. – тогава от града започна да се издига дим като стълб. Вениаминците погледаха назад и ето – от целия град се издигаше дим към небето.
41. Тогава израилтяните се върнаха, а вениаминците се уплашиха, понеже видяха, че ги е сполетяло бедствие.
42. Затова вениаминците побягнаха от израилтяните по пътя за пустинята, но вражеската войска ги преследваше по петите, а онези, които излизаха от градовете, ги избиваха там.
43. Така те обкръжиха вениаминците и ги преследваха и поразяваха от Ноха до самата източна страна на Гива.
44. От вениаминците паднаха убити осемнадесет хиляди мъже – всички те бяха храбри мъже.
45. Оцелелите се обърнаха и побягнаха към пустинята, към скалата Римон. От тях израилтяните съсякоха по пътищата пет хиляди мъже, после ги преследваха до Гидом и от тях убиха още две хиляди мъже.
46. А всички вениаминци, които паднаха убити онзи ден, бяха двадесет и пет хиляди въоръжени с мечове мъже – все храбри мъже.
47. Само шестстотин мъже успяха да избягат към скалата Римон в пустинята, където останаха четири месеца.