1. Тогава потеглиха за битка всички израилтяни и цялото общество от Дан до Вирсавия и галаадската земя се събра като един човек пред Господа в Масифа.
2. Вождовете на целия народ, на всички Израилеви племена – четиристотин хиляди въоръжени с мечове мъже пешаци, се представиха пред събранието на Божия народ.
3. Вениаминците чуха, че израилтяните отишли в Масифа.Израилтяните попитаха: „Разкажете ни как стана това зло?“
4. В отговор левитът, мъж на убитата жена, каза: „Дойдох с наложницата си в Гива от Вениаминовото племе, за да пренощуваме.
5. А мъжете на Гива се вдигнаха против мене и заради мене обсадиха къщата през нощта. Имаха намерение мене да убият, а наложницата ми измъчиха така, че тя умря.
6. Затова аз взех наложницата си, разсякох я и я разпратих по всички области на Израил, понеже те извършиха срамно дело и безумие в Израил.
7. Ето всички вие, израилтяни, разгледайте това деяние и вземете решение!“
8. Тогава целият народ застана като един човек и каза: „Никой няма да отиде в шатрата си, нито някой ще се върне у дома си.
9. Ето какво ще направим сега с Гива – да тръгнем на битка с нея по жребий!
10. От всички Израилеви племена ще вземем по десет от сто мъже, по сто на хиляда и по хиляда на десет хиляди. Те трябва да се грижат за изхранването на народа, който ще тръгне против Гива във Вениаминовото племе, за да я накаже за безумието, което е извършила против Израил.“
11. И така, всички израилтяни се събраха единодушно като един човек против този град.
12. Израилевите племена изпратиха мъже да кажат на цялото Вениаминово племе: „Какво е това зло, което е извършено у вас?
13. Предайте ония от скверната сган, живеещи в Гива! Ние ще ги убием и ще изкореним това зло от Израил.“ Но вениаминците отказаха да се вслушат в гласа на съплеменниците си, израилтяните.
14. Тогава вениаминците напуснаха градовете си и се събраха в Гива, за да тръгнат на битка с израилтяните.
15. И в онзи ден вениаминците, които дойдоха от градовете, наброяваха двадесет и шест хиляди въоръжени с мечове мъже, освен жителите на Гива, които наброяваха седемстотин отбрани мъже.
16. Между тях имаше седемстотин отбрани мъже, които бяха левичари – те всички безпогрешно хвърляха камъни с прашки с точност до косъм.
17. А израилтяните, без вениаминците, бяха на брой четиристотин хиляди въоръжени с мечове мъже – всички те бяха обучени за водене на война.
18. Тогава израилтяните тръгнаха и отидоха във Ветил, и се допитаха до Бога: „Кой от нас да излезе първи на бой против вениаминците?“ И Господ отговори: „Юдовото племе да бъде първо!“
19. На сутринта израилтяните станаха и се разположиха на стан пред Гива.
20. Тук израилтяните се придвижиха за битка с вениаминците, като се подредиха в боен ред пред Гива.
21. А вениаминците излязоха от Гива и в онзи ден повалиха на земята двадесет и две хиляди израилтяни.
22. Но Израилското воинство придоби кураж и отново се подреди в боен ред на онова място, където се бяха опълчили първия ден.
23. Защото израилтяните бяха ходили и плакали в светилището пред Господа до вечерта и бяха се допитали до Господа: „Да тръгнем ли отново за битка с потомците на нашия брат Вениамин?“ Господ беше казал: „Тръгнете против тях.“
24. И така, на втория ден израилтяните се придвижиха близо до вениаминците.
25. На втория ден Вениаминовото племе потегли от Гива против израилтяните и повали на земята още осемнадесет хиляди мъже от тях въоръжени с мечове.
26. Тогава отново всички израилтяни, целият народ, потеглиха за битка и дойдоха във Ветил. Тук те оплакваха поражението си пред Господа, престояха, постиха онзи ден до вечерта и принесоха пред Господа всеизгаряния и мирни жертви.
27. Израилтяните се допитаха до Господа – в онези дни там беше ковчегът на Божия завет
28. и пред него стоеше Финеес, син на Елеазар, син на Аарон, – казвайки: „Да тръгнем ли отново за битка с потомците на нашия брат Вениамин или не?“ Господ каза: „Тръгнете. Утре ще ги предам под властта ви.“
29. Тогава израилтяните поставиха засада около Гива.
30. На третия ден израилтяните тръгнаха на битка против вениаминците и както преди се подредиха в боен ред пред Гива.
31. Вениаминците се опълчиха против тях и се отдалечиха от града. Както и преди те започнаха да избиват хора по пътищата, един от които води за Ветил, а друг за Гива, през полето, така че избиха около тридесет мъже израилтяни.
32. Затова вениаминците си казаха: „Те падат пред нас, както и преди.“ А израилтяните бяха казали: „Ще побегнем от тях и ще ги измамим, за да се отдалечат от града към пътищата.“
33. Тогава всички израилтяни се придвижиха от мястото си и се подредиха готови за битка, във Ваал-Тамар. израилски воини от засадата се спуснаха от мястото си западно от Гива.
34. Срещу Гива се опълчиха десет хиляди отбрани мъже от цял Израил и почна ожесточена битка. Но вениаминците не знаеха, че ще ги сполети беда.
35. Господ порази вениаминците пред израилтяните и в онзи ден израилтяните избиха от вениаминците двадесет и пет хиляди и сто въоръжени с мечове воини.
36. Вениаминците разбраха, че са разбити, защото израилтяните отстъпиха пред вениаминците, понеже се надяваха на засадата, която бяха поставили срещу Гива.
37. Воините от засадата се устремиха и щурмуваха Гива. Те навлязоха в града и поразиха с меч всички.
38. Израилтяните си бяха определили заедно със засадата също и знак – когато се издигне дим от града, тогава да нападнат.
39. Когато израилтяните отстъпиха от полесражението и вениаминците започнаха да поразяват и убиха около тридесет мъже израилтяни, защото си казваха: „Отново падат пред нас, както и в предишните битки“,
40. – тогава от града започна да се издига дим като стълб. Вениаминците погледаха назад и ето – от целия град се издигаше дим към небето.
41. Тогава израилтяните се върнаха, а вениаминците се уплашиха, понеже видяха, че ги е сполетяло бедствие.
42. Затова вениаминците побягнаха от израилтяните по пътя за пустинята, но вражеската войска ги преследваше по петите, а онези, които излизаха от градовете, ги избиваха там.
43. Така те обкръжиха вениаминците и ги преследваха и поразяваха от Ноха до самата източна страна на Гива.
44. От вениаминците паднаха убити осемнадесет хиляди мъже – всички те бяха храбри мъже.
45. Оцелелите се обърнаха и побягнаха към пустинята, към скалата Римон. От тях израилтяните съсякоха по пътищата пет хиляди мъже, после ги преследваха до Гидом и от тях убиха още две хиляди мъже.
46. А всички вениаминци, които паднаха убити онзи ден, бяха двадесет и пет хиляди въоръжени с мечове мъже – все храбри мъже.
47. Само шестстотин мъже успяха да избягат към скалата Римон в пустинята, където останаха четири месеца.
48. А израилтяните се върнаха обратно към областта на вениаминците и ги поразиха с меч – и хората в града, и добитъка, и всичко, каквото се намери. Те изгориха с огън всички градове, разположени по пътя.