32. Затова вениаминците си казаха: „Те падат пред нас, както и преди.“ А израилтяните бяха казали: „Ще побегнем от тях и ще ги измамим, за да се отдалечат от града към пътищата.“
33. Тогава всички израилтяни се придвижиха от мястото си и се подредиха готови за битка, във Ваал-Тамар. израилски воини от засадата се спуснаха от мястото си западно от Гива.
34. Срещу Гива се опълчиха десет хиляди отбрани мъже от цял Израил и почна ожесточена битка. Но вениаминците не знаеха, че ще ги сполети беда.
35. Господ порази вениаминците пред израилтяните и в онзи ден израилтяните избиха от вениаминците двадесет и пет хиляди и сто въоръжени с мечове воини.
36. Вениаминците разбраха, че са разбити, защото израилтяните отстъпиха пред вениаминците, понеже се надяваха на засадата, която бяха поставили срещу Гива.
37. Воините от засадата се устремиха и щурмуваха Гива. Те навлязоха в града и поразиха с меч всички.
38. Израилтяните си бяха определили заедно със засадата също и знак – когато се издигне дим от града, тогава да нападнат.
39. Когато израилтяните отстъпиха от полесражението и вениаминците започнаха да поразяват и убиха около тридесет мъже израилтяни, защото си казваха: „Отново падат пред нас, както и в предишните битки“,
40. – тогава от града започна да се издига дим като стълб. Вениаминците погледаха назад и ето – от целия град се издигаше дим към небето.
41. Тогава израилтяните се върнаха, а вениаминците се уплашиха, понеже видяха, че ги е сполетяло бедствие.