17. А израилтяните, без вениаминците, бяха на брой четиристотин хиляди въоръжени с мечове мъже – всички те бяха обучени за водене на война.
18. Тогава израилтяните тръгнаха и отидоха във Ветил, и се допитаха до Бога: „Кой от нас да излезе първи на бой против вениаминците?“ И Господ отговори: „Юдовото племе да бъде първо!“
19. На сутринта израилтяните станаха и се разположиха на стан пред Гива.
20. Тук израилтяните се придвижиха за битка с вениаминците, като се подредиха в боен ред пред Гива.
21. А вениаминците излязоха от Гива и в онзи ден повалиха на земята двадесет и две хиляди израилтяни.
22. Но Израилското воинство придоби кураж и отново се подреди в боен ред на онова място, където се бяха опълчили първия ден.
23. Защото израилтяните бяха ходили и плакали в светилището пред Господа до вечерта и бяха се допитали до Господа: „Да тръгнем ли отново за битка с потомците на нашия брат Вениамин?“ Господ беше казал: „Тръгнете против тях.“
24. И така, на втория ден израилтяните се придвижиха близо до вениаминците.
25. На втория ден Вениаминовото племе потегли от Гива против израилтяните и повали на земята още осемнадесет хиляди мъже от тях въоръжени с мечове.
26. Тогава отново всички израилтяни, целият народ, потеглиха за битка и дойдоха във Ветил. Тук те оплакваха поражението си пред Господа, престояха, постиха онзи ден до вечерта и принесоха пред Господа всеизгаряния и мирни жертви.
27. Израилтяните се допитаха до Господа – в онези дни там беше ковчегът на Божия завет
28. и пред него стоеше Финеес, син на Елеазар, син на Аарон, – казвайки: „Да тръгнем ли отново за битка с потомците на нашия брат Вениамин или не?“ Господ каза: „Тръгнете. Утре ще ги предам под властта ви.“
29. Тогава израилтяните поставиха засада около Гива.