17. А израилтяните, без вениаминците, бяха на брой четиристотин хиляди въоръжени с мечове мъже – всички те бяха обучени за водене на война.
18. Тогава израилтяните тръгнаха и отидоха във Ветил, и се допитаха до Бога: „Кой от нас да излезе първи на бой против вениаминците?“ И Господ отговори: „Юдовото племе да бъде първо!“
19. На сутринта израилтяните станаха и се разположиха на стан пред Гива.
20. Тук израилтяните се придвижиха за битка с вениаминците, като се подредиха в боен ред пред Гива.
21. А вениаминците излязоха от Гива и в онзи ден повалиха на земята двадесет и две хиляди израилтяни.
22. Но Израилското воинство придоби кураж и отново се подреди в боен ред на онова място, където се бяха опълчили първия ден.
23. Защото израилтяните бяха ходили и плакали в светилището пред Господа до вечерта и бяха се допитали до Господа: „Да тръгнем ли отново за битка с потомците на нашия брат Вениамин?“ Господ беше казал: „Тръгнете против тях.“
24. И така, на втория ден израилтяните се придвижиха близо до вениаминците.