5. И хората на Давид му казаха: „Ето деня, за който Господ ти каза: „Ето Аз ще предам твоя враг в ръцете ти и ще направиш с него, каквото смяташ за добро.“ Тогава Давид стана и отряза края на Сауловата горна дреха.
6. Но след това сърцето на Давид трепна поради това, че отряза края на Сауловата горна дреха.
7. И каза на хората си: „Да ме пази Господ да не сторя това на своя господар, на помазаника Господен, да сложа ръка на него, понеже той е помазаник на Господа.“
8. И Давид сдържа хората си с тези думи и не им позволи да нападнат Саул.А Саул стана, излезе от пещерата и потегли по пътя.
9. След това Давид стана, излезе от пещерата и викна към Саул: „Господарю мой, царю!“ Саул се огледа назад, а Давид сведе лице до земята и се поклони.