5. И хората на Давид му казаха: „Ето деня, за който Господ ти каза: „Ето Аз ще предам твоя враг в ръцете ти и ще направиш с него, каквото смяташ за добро.“ Тогава Давид стана и отряза края на Сауловата горна дреха.
6. Но след това сърцето на Давид трепна поради това, че отряза края на Сауловата горна дреха.
7. И каза на хората си: „Да ме пази Господ да не сторя това на своя господар, на помазаника Господен, да сложа ръка на него, понеже той е помазаник на Господа.“
8. И Давид сдържа хората си с тези думи и не им позволи да нападнат Саул.А Саул стана, излезе от пещерата и потегли по пътя.
9. След това Давид стана, излезе от пещерата и викна към Саул: „Господарю мой, царю!“ Саул се огледа назад, а Давид сведе лице до земята и се поклони.
10. Тогава Давид попита Саул: „Защо се вслушваш в думите на хората, които казват: „Ето Давид ти желае злото“?
11. Ето днес твоите очи виждат, че Господ те предаваше сега в моите ръце в пещерата и ми казваха да те убия. Но аз те пощадих и казах: „Няма да вдигна ръката си срещу своя господар, понеже е помазаник на Господа.“
12. Погледни, татко мой, и виж края на твоята връхна дреха в ръката ми, защото отрязах края на дрехата ти, но не те убих. Знай и разбери, че в ръката ми няма зло и престъпление и не съм съгрешил против тебе, а ти искаш да отнемеш живота ми.
13. Нека Господ отсъди между мене и тебе. Нека Господ да ти въздаде за мене, но моята ръка няма да се вдигне срещу тебе.
14. Както казва старата поговорка: „От беззаконници произлиза беззаконие.“ Затова моята ръка няма да се вдигне срещу тебе.
15. Против кого е излязъл израилският цар? Кого преследваш? Едно мъртво куче! Една бълха!
16. Нека Господ да бъде съдията и да отсъди между мене и тебе. Нека види, да разследва делото ми и да ме избави от ръката ти.“
17. И след като Давид завърши с тези думи, тогава Саул каза: „Твоят глас ли е това, Давиде, сине мой?“ И Саул извиси гласа си, заплака
18. и каза на Давид: „Ти си по-справедлив от мене, защото ми отвърна с добро, а аз ти мислех злото.