16. Нека Господ да бъде съдията и да отсъди между мене и тебе. Нека види, да разследва делото ми и да ме избави от ръката ти.“
17. И след като Давид завърши с тези думи, тогава Саул каза: „Твоят глас ли е това, Давиде, сине мой?“ И Саул извиси гласа си, заплака
18. и каза на Давид: „Ти си по-справедлив от мене, защото ми отвърна с добро, а аз ти мислех злото.
19. Ти показа днес това, като ми направи добро: не ме уби, когато Господ ме предаде в ръката ти.
20. Защото, ако някой намери врага си в притеснение, ще го остави ли по пътя невредим? Господ да ти въздаде добро за това, което ти направи днес.
21. И ето сега аз зная, че наистина ще бъдеш цар и че царството на Израил ще се укрепи чрез ръката ти.
22. Закълни ми се сега в Господа, че няма да изтребиш потомството ми след мене и няма да заличиш името ми от бащиния ми дом.“
23. И Давид се закле на Саул и Саул тръгна за дома си, а Давид и хората му се върнаха на недостъпното място.