33. Но Саул каза на Давид: „Не можеш да отидеш срещу този филистимец и да се сражаваш с него. Ти си още юноша, а той е войн от младини.“
34. А Давид отвърна на Саул: „Твоят служител пасеше овцете на своя баща. Когато дойдеше лъв или мечка и отвлечеше овца от стадото,
35. аз се спусках след тях, удрях ги и ги изтръгвах от устата им. А когато се надигаха срещу мене, сграбчвах ги за гърлото, удрях ги и ги убивах.
36. Така твоят слуга е убивал лъв и мечка и на този необрязан филистимец ще се случи същото като с тях, понеже похули бойните редици на живия Бог.“
37. Давид каза още: „Господ, Който ме избавяше от лапата на лъва и от лапата на мечката, Той ще ме спаси от ръката на този филистимец.“ И Саул каза на Давид: „Върви и нека Господ да бъде с тебе!“
38. Саул облече Давид с дрехата си, постави на главата му бронзов шлем и му надяна ризница.
39. Давид запаса меча му върху дрехите си и се опита да ходи, понеже не се беше опитвал да ходи с такова въоръжение. И Давид каза на Саул: „Не мога да ходя с това, понеже не съм свикнал.“ Давид сне всичко това от себе си.
40. И той взе своята тояга в ръката си и си избра пет гладки камъка от потока, и ги постави в овчарската торбичка, която му служеше за паласка. С прашката в ръка той тръгна към филистимеца.
41. И филистимецът тръгна, като вървеше и се приближаваше към Давид, а щитоносецът му беше пред него.
42. И когато филистимецът погледна и видя Давид, презря го, понеже беше юноша, рус и с хубави очи.
43. Тогава филистимецът попита Давид: „Куче ли съм, че си тръгнал към мене с тояга?“ И филистимецът прокле Давид в името на боговете си.
44. Филистимецът каза на Давид още: „Само ела при мене и ще дам тялото ти на небесните птици и на дивите животни.“
45. Тогава Давид отвърна на филистимеца: „Ти идваш срещу мене с меч, дълго копие и късо копие за хвърляне, но аз идвам против тебе в името на Господ Вседържител, Бога на Израилевото войнство.