24. А всички израилтяни, като видяха мъжа, избягаха от него и много се уплашиха.
25. Израилтяните казаха: „Виждате ли този мъж, който излезе? Той излезе, за да хули Израил. Но царят ще възнагради мъжа, който би го убил, с голямо богатство и дъщеря си ще му даде, а и дома на баща му би освободил от данък.“
26. Тогава Давид попита мъжете, които стояха с него: „Какво ще бъде направено за мъжа, който убие този филистимец и заличи позора на Израил? Защото кой е този необрязан филистимец, който хули бойните редици на живия Бог?“
27. И народът му повтори същите думи: „Царят ще направи това и това за мъжа, който го убие.“
28. А Елиав, най-големият брат, чу какво той говореше на мъжете. Елиав се разгневи много срещу Давид и каза: „Защо си дошъл? И на кого си оставил малкото овце в пустинята? Аз познавам твоята горделивост и лошото ти сърце. Дошъл си само да гледаш сражението.“
29. А Давид каза: „Какво съм сторил сега? Това са само думи!“
30. И се обърна към един друг и попита същото, а народът му отвърна със същите думи както преди.
31. Разчуха се думите, които Давид говореше, и ги съобщиха на Саул, и той го повика.
32. И Давид каза на Саул: „Нека никой не пада духом. Твоят служител ще отиде и ще се бие с този филистимец.“
33. Но Саул каза на Давид: „Не можеш да отидеш срещу този филистимец и да се сражаваш с него. Ти си още юноша, а той е войн от младини.“
34. А Давид отвърна на Саул: „Твоят служител пасеше овцете на своя баща. Когато дойдеше лъв или мечка и отвлечеше овца от стадото,
35. аз се спусках след тях, удрях ги и ги изтръгвах от устата им. А когато се надигаха срещу мене, сграбчвах ги за гърлото, удрях ги и ги убивах.