Старият Завет

Новият Завет

Първо Царе 17:18-26 Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (НП)

18. А тези десет пити сирене занеси на хилядника, виж дали братята ти са добре и донеси вест от тях.

19. Саул и братята на Давид, и всички израилски“ мъже бяха в дъбовата долина, воювайки с филистимците.

20. И Давид стана сутринта рано, остави овцете на пазач, натовари храната и тръгна, както му беше заповядал Йесей. Пристигна в лагера, когато войската излизаше в боен ред и надаваше боен вик.

21. Тогава израилтяните и филистимците разположиха бойните си редици едни срещу други.

22. Давид остави товара си при пазача на обоза, изтича към бойните редици и като ги достигна, попита братята си как са.

23. Докато той разговаряше с тях, ето юнакът филистимец от Гет на име Голиат излезе от филистимските редици и започна да изрича обичайните си думи; и Давид го чу.

24. А всички израилтяни, като видяха мъжа, избягаха от него и много се уплашиха.

25. Израилтяните казаха: „Виждате ли този мъж, който излезе? Той излезе, за да хули Израил. Но царят ще възнагради мъжа, който би го убил, с голямо богатство и дъщеря си ще му даде, а и дома на баща му би освободил от данък.“

26. Тогава Давид попита мъжете, които стояха с него: „Какво ще бъде направено за мъжа, който убие този филистимец и заличи позора на Израил? Защото кой е този необрязан филистимец, който хули бойните редици на живия Бог?“

Прочетете пълната глава Първо Царе 17