8. Когато царят чу това, така се изплаши и се разтревожи, че се свлече в леглото си изнемощял от скръб, тъй като за него събитията не се развиха така, както желаеше.
9. И той прекара там много дни, голямо униние го обземаше отново и отново и му се струваше, че умира.
10. Тогава свика всичките си приятели и им рече: „Сънят избяга от очите ми и сърцето ми е сломено от скръб.
11. И си казах в сърцето: до какви страдания дойдох аз и в какъв голям смут се намирам сега! Колко щастлив и обичан бях по време на царуването си!
12. Но сега си спомням злодеянията, които извърших в Йерусалим, как взех всички намиращи се в него златни и сребърни съдове и без причина пращах да изтребват жителите на Юдея.
13. Сега вече знам, че заради това ме постигнаха тези беди, и ето аз загивам от голяма скръб в чужда земя.“
14. Тогава повика Филип, един от своите приятели, и го назначи за управител над цялото си царство.
15. Даде му корона, царската си дреха и пръстен и го определи за наставник на сина си Антиох, за да го възпитава, докато поеме царската власт.
16. И умря цар Антиох в сто четиридесет и деветата година.