52. Но юдеите също разположиха свои машини срещу тях и дълго време се сражаваха.
53. Храна обаче в скривалищата не остана, защото беше седма година, а и онези, които избягаха в Юдея, бяха изяли останалия запас, за да се спасят от езичниците.
54. Така в светилището останаха малцина мъже, защото гладът ги надви и повечето се разотидоха всеки по своите места.
55. Тогава Лизий чу, че Филип, когото цар Антиох още приживе бе определил за наставник на сина си Антиох, за да го възпитава, докато поеме царската власт,
56. се е завърнал от Персия и Мидия, а с него – и войските, които участваха в похода с царя, и че той се стреми да поеме управлението в царството.
57. Затова бързо реши да се оттегли и каза на царя, на военачалниците и на войниците: „Ние всеки ден търпим лишения, храната ни е малко, а мястото, което обсаждаме, е силно укрепено. Освен това върху нас лежи и грижата за царството.
58. Нека подадем десница на тези хора и да сключим мир с тях и с целия им народ.
59. Да ги оставим да постъпват, както преди, според своите закони, защото заради законите си, които ние отменихме, те се разгневиха и извършиха всичко това.“
60. Царят и военачалниците одобриха тези думи, изпратиха при юдеите пратеници, за да сключат мир, и те приеха.
61. А след като царят и военачалниците дадоха и клетва пред тях, те излязоха от крепостта.
62. Тогава царят се изкачи на планината Сион, но като видя колко добре е укрепено мястото, отметна се от клетвата, с която се закле, и заповяда да съборят обкръжаващите го стени.