45. смело се втурна към него сред отряда, като убиваше надясно и наляво, а побегналите встрани му правеха път.
46. Така дотича до слона, промъкна се под него и го уби. А слонът падна върху него на земята и той умря там.
47. Като видяха силата на царя и устрема на войските, юдеите отстъпиха пред тях.
48. Войски на царя се отправиха към Йерусалим, за да им се противопоставят, а царят се разположи на лагер в Юдея и в планината Сион.
49. Той сключи мир със защитниците на Ветсура, които излязоха от града – те нямаха храна, за да издържат на обсадата в него, защото беше съботна година за земята.
50. Царят завладя Ветсура и остави в нея стража да я пази.
51. След това в продължение на много дни подложи светилището на обсада и постави там метателни и обсадни машини – огнехвъргачки, каменохвъргачки, копиехвъргачки, за да ги обстрелва със стрели и камъни.
52. Но юдеите също разположиха свои машини срещу тях и дълго време се сражаваха.
53. Храна обаче в скривалищата не остана, защото беше седма година, а и онези, които избягаха в Юдея, бяха изяли останалия запас, за да се спасят от езичниците.
54. Така в светилището останаха малцина мъже, защото гладът ги надви и повечето се разотидоха всеки по своите места.
55. Тогава Лизий чу, че Филип, когото цар Антиох още приживе бе определил за наставник на сина си Антиох, за да го възпитава, докато поеме царската власт,
56. се е завърнал от Персия и Мидия, а с него – и войските, които участваха в похода с царя, и че той се стреми да поеме управлението в царството.
57. Затова бързо реши да се оттегли и каза на царя, на военачалниците и на войниците: „Ние всеки ден търпим лишения, храната ни е малко, а мястото, което обсаждаме, е силно укрепено. Освен това върху нас лежи и грижата за царството.
58. Нека подадем десница на тези хора и да сключим мир с тях и с целия им народ.