20. Те се събраха отвред и в сто и петдесетата година започнаха обсадата на крепостта, като разположиха метателни и обсадни машини.
21. Но неколцина от обсадените успяха да се измъкнат от обсадата, а към тях се присъединиха някои нечестиви израилтяни.
22. Те отидоха при царя и казаха: „Докога ще се бави твоята присъда, за да отмъстим заради братята ни?
23. Ние се съгласихме да служим на твоя баща, да изпълняваме неговите заповеди и да следваме повелите му.
24. А в замяна на това синовете на нашия народ се отчуждиха от нас, дори убиваха, когото от нас откриеха, а имуществото ни разграбваха.
25. Те не само върху нас простряха ръка, но и навред в пределите на страната.
26. И ето сега са подложили на обсада крепостта в Йерусалим, за да я превземат, укрепили са също светилището и Ветсура.
27. Ако незабавно не предотвратим действията им, ще предприемат и други неща и ти няма да можеш да ги спреш.“
28. Като чу това, царят се разгневи и свика всичките си приятели – началниците на войската си и на конницата.
29. При него дойдоха наемни войски и от другите царства и от островите в морето.
30. Така числото на войските му стана сто хиляди души пехота, двадесет хиляди конници и тридесет и два слона, обучени за война.
31. След това преминаха през Идумея и се разположиха на стан срещу Ветсура. Битката продължи много дни, построиха и обсадни машини. Но обсадените направиха излаз, изгориха ги с огън и се сражаваха храбро.