14. Тогава повика Филип, един от своите приятели, и го назначи за управител над цялото си царство.
15. Даде му корона, царската си дреха и пръстен и го определи за наставник на сина си Антиох, за да го възпитава, докато поеме царската власт.
16. И умря цар Антиох в сто четиридесет и деветата година.
17. Когато Лизий узна, че царят е умрял, постави вместо него за цар сина му Антиох, когото беше възпитавал преди да стане пълнолетен, и му даде името Евпатор.
18. По това време хората от охраната на крепостта в Йерусалим бяха обкръжили израилтяните около светилището, като постоянно се стремяха да им причиняват вреди и да служат за опора на езичниците.
19. Затова Юда реши да ги прогони и свика всички, годни да носят оръжие, за да ги обсади.
20. Те се събраха отвред и в сто и петдесетата година започнаха обсадата на крепостта, като разположиха метателни и обсадни машини.
21. Но неколцина от обсадените успяха да се измъкнат от обсадата, а към тях се присъединиха някои нечестиви израилтяни.
22. Те отидоха при царя и казаха: „Докога ще се бави твоята присъда, за да отмъстим заради братята ни?
23. Ние се съгласихме да служим на твоя баща, да изпълняваме неговите заповеди и да следваме повелите му.
24. А в замяна на това синовете на нашия народ се отчуждиха от нас, дори убиваха, когото от нас откриеха, а имуществото ни разграбваха.
25. Те не само върху нас простряха ръка, но и навред в пределите на страната.
26. И ето сега са подложили на обсада крепостта в Йерусалим, за да я превземат, укрепили са също светилището и Ветсура.
27. Ако незабавно не предотвратим действията им, ще предприемат и други неща и ти няма да можеш да ги спреш.“