1. По това време цар Антиох, докато преминаваше през отвъдните области, узна, че в Персия има град на име Елимаис, прочут с богатство, сребро и злато,
2. а в него – много богат храм, и че там има щитове, брони и оръжия, оставени от Александър, сина на Филип, царя на Македония, който пръв се възцари над елините.
3. Той пристигна и направи опит да превземе града, за да го ограби, но не успя, защото неговите жители узнаха намерението му.
4. Те се вдигнаха против него с войска и той се оттегли оттам в бягство, като се отправи сломен отново към Вавилон.
5. Още в Персия при него дойде вестител и му съобщи, че войските, изпратени на помощ в Юдея, са разбити.
6. Освен това Лизий, който вървял начело на силна войска, също претърпял поражение от юдеите, добили мощ с оръжие, с войска и с много плячка, която взели от разбитите от тях войски.
7. Разрушили и мерзостта на запустението, която той беше въздигнал над жертвеника в Йерусалим, а светилището обградили, както по-рано, с високи стени. Укрепили и Ветсура – един от градовете му.
8. Когато царят чу това, така се изплаши и се разтревожи, че се свлече в леглото си изнемощял от скръб, тъй като за него събитията не се развиха така, както желаеше.
9. И той прекара там много дни, голямо униние го обземаше отново и отново и му се струваше, че умира.
10. Тогава свика всичките си приятели и им рече: „Сънят избяга от очите ми и сърцето ми е сломено от скръб.
11. И си казах в сърцето: до какви страдания дойдох аз и в какъв голям смут се намирам сега! Колко щастлив и обичан бях по време на царуването си!
12. Но сега си спомням злодеянията, които извърших в Йерусалим, как взех всички намиращи се в него златни и сребърни съдове и без причина пращах да изтребват жителите на Юдея.
13. Сега вече знам, че заради това ме постигнаха тези беди, и ето аз загивам от голяма скръб в чужда земя.“
14. Тогава повика Филип, един от своите приятели, и го назначи за управител над цялото си царство.