21. тази гледка ги изпълни с голям страх. А като забелязаха в равнината и войската на Юда, готова за бой,
22. всички побягнаха в земята на филистимците.
23. Тогава Юда се впусна да плячкосва лагера им. И взеха много злато и сребро, скъпи дрехи в различни багри, много богатства.
24. А на връщане възпяваха и благославяха Господ в небесата, защото Той е благ, а милостта Му е за вечни времена.
25. Така в онзи ден настъпи чудодейно спасение за Израил.
26. Оцелелите чужди войници дойдоха при Лизий и му известиха за всичко, което се беше случило.
27. А той, като чу, изпадна в униние и смут, защото не се случи това, което желаеше на Израил, и не се осъществи това, което му беше заповядал царят.
28. Затова на следващата година свика шестдесет хиляди отбрани мъже и пет хиляди конници, за да се сражава отново срещу тях.
29. Те дойдоха в Идумея и се разположиха на стан във Ветсура, а Юда ги посрещна с десет хиляди мъже.
30. Като видя силната им войска, той се помоли с думите: „Благословен си Ти, Спасителю на Израил, Който сломи нападението на силния с ръката на Своя служител Давид и предаде лагера на филистимците в ръцете на Сауловия син Йонатан и на неговия оръженосец.
31. Предай тази войска в ръцете на Своя народ – Израил, и нека позорът на поражението легне върху войниците и конницата им.
32. Внуши им страх и сломи вярата им в тяхната сила. Нека това поражение бъде съкрушително за тях!
33. Повали ги с меча на тези, които Те обичат, за да Те прославят с песни всички, които знаят Твоето име.“
34. И те се нахвърлиха един срещу друг и от войската на Лизий паднаха около пет хиляди мъже, паднаха пред очите им.
35. Когато Лизий видя бягството на своята войска и храбростта на войниците на Юда, готови или да живеят, или да умрат достойно, се завърна в Антиохия, за да увеличи числеността на войската си с наемници и отново да нападне Юдея.
36. А Юда и братята му казаха: „Ето нашите врагове са смазани, да се възкачим да очистим и възстановим светилището!“
37. Тогава цялата войска се събра и се изкачиха на планината Сион.