48. Така бранеха Закона от ръцете на езичниците и от ръцете на царете и не оставиха грешника да възтържествува.
49. А когато настанаха последните дни на Мататия, той се обърна към синовете си: „Сега властват надменност и изпитания, време е на гибел и яростен гняв.
50. Затова, деца мои, ревностно отстоявайте закона и отдайте живота си за завета на нашите предци.
51. Спомнете си за предците ни, за делата, които те извършиха в своето си време, и вие ще придобиете голяма слава и име във вечността.
52. Нали в изкушение Авраам доказа, че е верен, и това му бе признато за добродетел!
53. Йосиф, макар и във време на притеснение, спази заповедта и стана господар на Египет.
54. Финеес, нашият праотец, получи завета на вечното свещенство затова, че прояви голяма ревност.
55. Иисус Навин затова, че изпълни повелята, стана съдия над Израил.
56. Халев получи земя за наследство затова, че свидетелства за истината пред народа.
57. Давид наследи царския престол за вечни времена за своето милосърдие.