4. Юда, който се наричаше още Макавей,
5. Елеазар, наричан Аваран, и Йонатан, наричан Апфус.
6. Като видя богохулствата, които станаха в Юдея и Йерусалим,
7. той каза: „Горко ми! Защо се родих да видя разорението на своя народ и разорението на святия град и да стоя тук безсилен, когато той е предаден в ръцете на враговете, а светилището – в ръцете на чужденци!
8. Храмът му стана като мъж, загубил почит,
9. скъпоценните му съдове бяха отнесени като плячка, кърмачетата му бяха избити по улиците, а младежите му – от вражески меч.
10. Кой народ не е завземал царството му и не е ограбвал богатствата му!
11. Всичките му накити бяха отнесени, от свободен той стана роб.
12. И ето нашите светини, нашето великолепие, нашата слава запустяха и езичници ги оскверниха.
13. За какво още да живеем?“
14. И Мататия и неговите синове раздраха дрехите си, облякоха се във вретища и се потопиха в дълбока скръб.
15. Тогава в град Модин дойдоха хора на царя, за да принуждават жителите му към отстъпничество и жертвоприношения на идоли.
16. Мнозина от израилтяните отидоха при тях, Мататия и синовете му също се явиха.
17. Тогава хората на царя се обърнаха към Мататия и му рекоха: „Ти си виден човек в този град, уважаван и влиятелен, подкрепят те синове и братя.
18. Затова пристъпи сега пръв и изпълни царската заповед, както сториха това всички народи, мъжете в Юдея и онези, които останаха в Йерусалим. Така ти и твоят дом ще се причислите към приятелите на царя, ти и твоите синове ще бъдете почетени със сребро и със злато, и с много дарове.“
19. А Мататия отвърна с висок глас: „Дори и всички народи в неговото царство да послушат царя и всеки от тях да отстъпи от богослужението на своите бащи в съгласие със заповедта му,
20. аз, моите синове и моите братя ще постъпваме според Завета на нашите бащи.