31. Но на царските хора и на войските, разположени в Йерусалим, Давидовия град, беше съобщено, че някои са нарушили царската заповед и са избягали в пустинята, за да се укрият.
32. Веднага след тях се спуснаха голям брой войници, настигнаха ги и макар денят да беше събота, подредиха се в боен ред, за да ги нападнат.
33. Тогава им рекоха: „Още не е късно, излезте, изпълнете царската заповед и ще останете живи!“
34. Но те отговориха: „Няма да излезем и няма да изпълним царската заповед. Няма да оскверним съботния ден.“
35. Тогава веднага започнаха сражение против тях.
36. Но те не им оказаха съпротива, дори и камък не хвърлиха срещу тях, нито затвориха убежищата си,
37. а отвърнаха с думите: „Всички ще измрем невинни. Небето и земята са ни свидетели, че вие несправедливо ни погубвате.“
38. И макар да беше събота, нападнаха ги и те загинаха заедно с жените, децата и добитъка си – около хиляда души.
39. Когато Мататия и приятелите му узнаха това, горчиво ги оплакаха,
40. но си казаха един на друг: „Ако всички ние постъпваме така, както постъпиха тези наши братя, и не се сражаваме с езичниците за живота и обичаите си, те скоро ще ни изтребят от земята.“
41. И още в същия ден взеха решение: „Ако някой излезе на война против нас в съботен ден, ще се бием с него, за да не умрем всички, както измряха нашите братя в убежищата си.“
42. Тогава при тях се събраха много хасидеи от Израил, силни и храбри, до един верни на Закона.
43. И всички, които бягаха от злините, се присъединиха към тях и укрепиха мощта им.
44. Така съставиха войска и в своя гняв сразяваха нечестивците, и в яростта си – престъпилите Закона. А оцелелите избягаха при езичниците, за да се спасят.