25. Заедно с него уби и човека на царя, който принуждаваше да се извършва жертвоприношение, и разруши жертвеника.
26. Обладан от ревност към Закона, той постъпи така, както Финеес със Замврий, сина на Салом.
27. След това Мататия тръгна из града и призоваваше с висок глас: „Всеки, който милее за закона и отстоява завета, нека тръгне след мене!“
28. И потърси убежище със синовете си в планината, като изоставиха всичко, което имаха в града.
29. Тогава мнозина, предани на правдата и на закона, отидоха в пустинята и останаха там
30. заедно с децата, жените и добитъка си, защото много беди се стовариха върху тях.
31. Но на царските хора и на войските, разположени в Йерусалим, Давидовия град, беше съобщено, че някои са нарушили царската заповед и са избягали в пустинята, за да се укрият.
32. Веднага след тях се спуснаха голям брой войници, настигнаха ги и макар денят да беше събота, подредиха се в боен ред, за да ги нападнат.
33. Тогава им рекоха: „Още не е късно, излезте, изпълнете царската заповед и ще останете живи!“
34. Но те отговориха: „Няма да излезем и няма да изпълним царската заповед. Няма да оскверним съботния ден.“