4. и реших да обходя страната, за да накажа онези, които я опустошиха и обезлюдиха много градове в царството.
5. Същевременно потвърждавам пред тебе всички данъчни облекчения, предоставени на тебе от царете преди мене, а също и останалите дарения, които ти направиха.
6. Предоставям ти още правото да сечеш собствени монети в страната си.
7. Йерусалим и храмът да бъдат свободни, а всички оръжия, които си придобил, и крепостите, които си построил и над които имаш власт, нека останат в твои ръце.
8. И всичко, което досега си дължал на царя, както и бъдещите ти дългове към царската хазна, нека от днес да ти бъдат опростени завинаги.
9. А когато отново завоюваме властта в нашето царство, ще отдадем голяма почит на тебе, на твоя народ и на храма, за да се разнесе вашата слава по цялата земя.“
10. В сто седемдесет и четвъртата година Антиох навлезе в земята на своите предци и цялата войска се присъедини към него, така че на страната на Трифон останаха малцина.
11. Антиох се впусна да го преследва и той побягна в Дора, край морето,
12. защото видя, че върху него са се стоварили беди, а войската го е изоставила.
13. Тогава Антиох се разположи на лагер при Дора със сто и двадесет хиляди войници и осем хиляди конници.
14. Той обкръжи града, а корабите затвориха достъпа откъм морето. Така стегна обсадата на града по суша и море, като не позволяваше на никого нито да излиза, нито да влиза.
15. По това време Нуминий и тези, които го придружаваха, се завърнаха от Рим с писма до различни царе и страни. В тях пишеше следното:
16. „Левкий, римски консул, поздравява цар Птолемей.
17. При нас дойдоха юдейските посланици, наши приятели и съюзници. Те са изпратени от първосвещеника Симон и юдейския народ, за да възстановят стария приятелски съюз,
18. като донесоха и златен щит на стойност хиляда мини.