30. Затова предайте сега градовете, които завладяхте, а също и данъците от областите извън Юдея, на които наложихте властта си.
31. В против случай трябва да предоставите вместо тях петстотин таланта сребро, а за опустошението, което причинихте, и за данъците от градовете – още петстотин таланта. Иначе ние ще дойдем, за да воюваме срещу вас.“
32. Атиновий, царският приятел, пристигна в Йерусалим. Той остана изумен, като видя почитта към Симон, златните и сребърните съдове върху подносите, цялото великолепие наоколо и му предаде думите на царя.
33. А Симон му отговори следното: „Ние нито сме завладели чужда земя, нито разполагаме с чужди блага, а с онова, което ни е наследство от нашите предци, но беше несправедливо присвоено за известно време от враговете ни.
34. И когато настана благоприятно време, ние си възвърнахме наследството на нашите предци.
35. Колкото до Йопия и Газара, за които предявяваш искане, самите те причиниха много злини на народа и страната ни. За тях ще платим сто таланта.“Атиновий не му отвърна нищо,
36. но се върна ядосан при царя, разказа му за този отговор, за почитта към Симон и за всичко, което беше видял. Това много разгневи царя.
37. Трифон пък се качи на кораб и избяга в Ортосиада.
38. Тогава царят определи Кендевей за военачалник на крайбрежната област и му предостави пехота и конница.
39. Той му заповяда да разположи лагера си на границата на Юдея, заповяда му още да възстанови Кедрон, да укрепи портите му и да започне война с юдейския народ. А царят се впусна да преследва Трифон.
40. Кендевей се отправи към Ямния и започна да безпокои народа, да нахлува в Юдея, да взема пленници от населението и да убива.