44. Онези, които се намираха в кулата, наизскачаха из града и в него настана голяма суматоха.
45. Жителите му се изкачиха на стената с жените и децата си, раздраха дрехите си и със силни викове молеха Симон да сключи с тях примирие.
46. А думите им бяха: „Постъпѝ с нас не според злините, които сторихме, а според своята милост.“
47. И Симон прояви милост към тях, прекрати битката, но ги изгони от града и очисти домовете, в които имаше идоли. Едва тогава влезе в града, като възхваляваше и благославяше Бога.
48. Той изхвърли от него всичко нечисто, засели в него хора, които съблюдават Закона, укрепи града и построи в него дом и за себе си.
49. А на онези, които се намираха в Йерусалимската крепост, не позволяваха нито да излизат, нито да влизат в страната, за да купуват или продават. Те нямаха нищо за ядене и мнозина от тях умряха от глад.
50. Тогава те отправиха към Симон молба за мир. Той им го даде, но ги изгони оттам и очисти крепостта от оскверненията.
51. На двадесет и третия ден от втория месец на сто седемдесет и първата година той влезе в крепостта със славословия и палмови клони, под звуците на арфи, цитри и цимбали, с псалми и песни, защото беше съкрушен големият враг на Израил.