41. В сто и седемдесетата година беше снето от Израил игото на езичниците,
42. а народът започна да пише в удостоверенията и договорите: „В първата година при управлението на Симон – великия първосвещеник, военачалник и предводител на юдеите.“
43. В онези дни Симон нападна Газа, обкръжи я с войска, изгради обсадна кула и като я докара до града, разби една от кулите му и я завладя.
44. Онези, които се намираха в кулата, наизскачаха из града и в него настана голяма суматоха.
45. Жителите му се изкачиха на стената с жените и децата си, раздраха дрехите си и със силни викове молеха Симон да сключи с тях примирие.
46. А думите им бяха: „Постъпѝ с нас не според злините, които сторихме, а според своята милост.“
47. И Симон прояви милост към тях, прекрати битката, но ги изгони от града и очисти домовете, в които имаше идоли. Едва тогава влезе в града, като възхваляваше и благославяше Бога.