37. Получихме златната корона и палмовото клонче, което ни изпратихте, и сме готови да сключим с вас траен мир и да разпоредим на властите да ви облекчат данъците.
38. Всичко, което сме потвърдили пред вас, остава в сила, а крепостите, които сте построили, нека принадлежат на вас.
39. Ние ви прощаваме недомислията и нарушенията, сторени до днес, а също и данъка за венеца, който сте длъжни да плащате. Ако пък са налагани някакви други данъци в Йерусалим, отсега нататък се отменят.
40. И ако сред вас се намират достойни да бъдат вписани на военна служба при царя, нека се запишат и между нас да настъпи мир.“
41. В сто и седемдесетата година беше снето от Израил игото на езичниците,
42. а народът започна да пише в удостоверенията и договорите: „В първата година при управлението на Симон – великия първосвещеник, военачалник и предводител на юдеите.“
43. В онези дни Симон нападна Газа, обкръжи я с войска, изгради обсадна кула и като я докара до града, разби една от кулите му и я завладя.
44. Онези, които се намираха в кулата, наизскачаха из града и в него настана голяма суматоха.
45. Жителите му се изкачиха на стената с жените и децата си, раздраха дрехите си и със силни викове молеха Симон да сключи с тях примирие.
46. А думите им бяха: „Постъпѝ с нас не според злините, които сторихме, а според своята милост.“
47. И Симон прояви милост към тях, прекрати битката, но ги изгони от града и очисти домовете, в които имаше идоли. Едва тогава влезе в града, като възхваляваше и благославяше Бога.
48. Той изхвърли от него всичко нечисто, засели в него хора, които съблюдават Закона, укрепи града и построи в него дом и за себе си.
49. А на онези, които се намираха в Йерусалимската крепост, не позволяваха нито да излизат, нито да влизат в страната, за да купуват или продават. Те нямаха нищо за ядене и мнозина от тях умряха от глад.