16. Затова прати сега сто таланта сребро и двама от синовете му за заложници, та като бъде освободен, да не се отметне от нас, и ние ще го пуснем.“
17. Симон долови коварството в думите им, но изпрати среброто и децата, за да не си навлече голяма омраза сред народа.
18. Иначе щяха да говорят: „Йонатан загина заради това, че Симон не изпрати среброто и децата.“
19. И така, той им предаде децата и сто таланта, но Трифон се оказа измамник и не пусна Йонатан.
20. След това Трифон тръгна, за да нахлуе в страната и да я разори, като мина по околен път към Адара. Но Симон и войската му се явяваха пред него навсякъде, където той се опитваше да премине.
21. А онези, които се намираха в крепостта на Йерусалим, изпратиха при Трифон пратеници с искане да ускори прехода си през пустинята и да им достави храна.
22. Трифон подготви цялата си конница, за да извърши прехода, но през нощта падна обилен сняг. Поради снега той не успя да премине и затова се вдигна и пое обратно към Галаад.
23. И щом приближи Васкама, нареди да убият Йонатан и там да го погребат.
24. След това Трифон се оттегли и се върна в страната си.
25. А Симон изпрати хора да приберат костите на брат му Йонатан и ги погреба в Модин, града на неговите предци.
26. Цял Израил го оплакваше горчиво и скръбта по него продължи много дни.
27. Над гроба на своя баща и братята си Симон съгради паметник. Издигна го висок, от дялан камък и отпред, и отзад, за да се вижда отдалече.
28. Върху него постави седем пирамиди една срещу друга – на баща си, на майка си и на четиримата си братя.
29. Обгради ги с високи стълбове – произведения на изкуството, върху тях пълно въоръжение за вечен спомен, а до оръжията върху камъка бяха издялани изображения на кораби, така че да се виждат от всички, които плаваха в морето.
30. И до днес стои този надгробен паметник, който той издигна в Модин.
31. Трифон се отнесе с коварство и към младия цар Антиох, погуби го