1. Симон научи, че Трифон е събрал голяма войска, за да нахлуе в юдейската земя и да я разори.
2. И понеже виждаше как народът е обзет от безпокойство и страх, пристигна в Йерусалим, събра народа
3. и се обърна към него с ободрителни думи: „Сами знаете колко направихме аз, моите братя и семейството ми за тези закони и светини, за войните и страданията, които изпитахме.
4. Затова всички мои братя загинаха за Израил и останах аз единствен.
5. И да не дава Бог сега, по време на неспирен гнет, да започна да щадя своя живот, защото аз не съм по-достоен от братята си.
6. Напротив, ще закрилям своя народ и светилището, жените и децата ни, защото всички народи се обединиха от омраза, за да ни изтребят.“
7. И щом прозвучаха тези думи, духът на народа се възпламени.
8. С викове те му отвърнаха: „Нека ти си нашият предводител вместо Юда и Йонатан, твоя брат!
9. Води ни в битките и каквото ни наредиш, ще изпълним.“
10. Тогава той събра всички мъже, годни да воюват, побърза да довърши стените на Йерусалим и го укрепи отвред.
11. После изпрати Йонатан, сина на Авесалом, в Йопия с доста войска. Той прогони онези, които се намираха в нея, и остана там.
12. Междувременно Трифон тръгна с многобройна войска от Птолемаида, за да навлезе в юдейската земя. Под стража с него беше и Йонатан.
13. Симон пък се разположи на стан при Адида, където започваше равнината.
14. Когато Трифон узна, че Симон е заел мястото на своя брат Йонатан и се готви да влезе в сражение с него, изпрати при него пратеници със следното известие:
15. „Задържахме брат ти Йонатан заради среброто, с което задлъжня на царската хазна, тъй като е заемал различни служби.