5. Но след това бе повален от болест на легло и разбра, че умира.
6. Тогава повика своите висши военачалници, възпитани заедно с него от младини, и раздели между тях царството си, докато още беше жив.
7. Когато умря, Александър беше царувал дванадесет години.
8. И всеки от военачалниците му наследи властта в своята област.
9. И след смъртта му всички те си туриха корони, а след тях и синовете им в продължение на много години и изпълниха със злини земята.
10. От тях излезе коренът на греха – Антиох Епифан, син на цар Антиох. Той беше заложник в Рим и се възцари в сто тридесет и седмата година от царството на елините.
11. По онова време в Израил се появиха хора, които се отвърнаха от закона и убеждаваха мнозина с думите: „Да идем и да сключим съюз с околните народи, защото, откакто се отделихме от тях, ни сполетяха много беди.“
12. Думите им намериха одобрение
13. и неколцина от народа изявиха желание да отидат при царя, и той им позволи да следват езическите разпоредби.
14. Тогава построиха в Йерусалим училище според обичая на езичниците,
15. заличаваха следите от обрязването си, като отстъпиха от светия завет, съединиха се с езическите народи и се отдадоха на злото.
16. Когато Антиох видя, че царската му власт укрепна, замисли да се възцари над Египет, за да царува над двете царства.
17. Той нахлу в Египет със силна войска, с колесници и слонове, с конници и много кораби
18. и влезе в бой с Птолемей, египетския цар. Разгромен от мощта му, Птолемей побягна, а мнозина паднаха в рани.
19. Тогава завладяха укрепените градове в Египет и Антиох разграби страната.
20. След покоряването на Египет в сто четиридесет и третата година Антиох се върна, за да се отправи срещу Израил, и влезе в Йерусалим със силна войска.