29. А когато изминаха две години, царят изпрати свой началник в градовете на Юдея, за да събере данъците. И той дойде в Йерусалим с голяма войска.
30. С коварни думи им заговори за мир и те му повярваха. Но той ненадейно нападна града и му нанесе голямо поражение, като погуби много народ от израилтяните.
31. Ограби града, изгори го в пламъци и разруши къщите му и стените около него.
32. Жените и децата отведоха в плен, а добитъка взеха като плячка.
33. Обградиха Давидовия град с голяма и здрава стена, с укрепени кули и той стана крепост за тях.
34. Там настаниха нечестив народ, хора, които не почитаха Закона, и те се укрепиха в нея.
35. Набавиха си оръжие и храна и като струпаха там плячката, събрана в Йерусалим, се превърнаха в голяма заплаха.
36. И това стана постоянна засада за светилището и зъл дявол за Израил,
37. защото те проливаха невинна кръв около храма и го оскверняваха.
38. Заради тях жителите на Йерусалим се разбягаха и той стана дом на чужденци, стана чужд за своите потомци и децата му го изоставиха.
39. Светилището му запустя като пустиня, празниците му се превърнаха в скръб, съботите му – в укор, а почитта му – в унижение.
40. Колкото беше някогашната му слава, толкова се изпълни с безчестие, а неговото величие се превърна в печал.
41. Цар Антиох разпореди писмено по цялото си царство всички да станат един народ
42. и всеки да изостави своите обичаи. И всички народи приеха разпоредбата на царя.
43. Мнозина от израилтяните също се съгласиха да следват идолопоклонството му, принесоха жертви на идолите и оскверниха съботата.
44. А царят разпрати чрез вестители писмена заповед в Йерусалим и в юдейските градове да следват чужди за страната обичаи: