2. Управляват ли праведници, народът се весели, а когато нечестив човек е на власт, народът стене.
3. Човекът, който обича мъдростта, радва баща си; а който общува с блудници, разпилява имот.
4. Царят изгражда царството с правосъдие, а който изисква подаръци, го разорява.
5. Човек, който ласкае приятеля си, залага примка пред стъпките му.
6. Лошият човек е вплетен в греха, а праведникът ликува и се радва.
7. Справедливият вниква грижливо в съдебното дело на бедните, а нечестивият няма никакво разбиране за него.
8. Подстрекателите подбуждат града към бунт, а мъдрите усмиряват яростта.
9. Умният човек, като се съди с глупав човек, се гневи, смее се и няма покой.
10. Кръвожадните хора мразят невинния, а праведните се грижат за неговия живот.
11. Глупавият излива целия си гняв, а мъдрият го сдържа.
12. Ако управникът се вслушва в лъжливи донесения, тогава и всичките му служители стават нечестиви.
13. Беднякът и потисникът се срещат един с друг. Господ е Този, Който дарява светлина на очите и на двамата.
14. Ако царят съди бедните справедливо, престолът му завинаги ще се утвърди.