1. Своенравният върви след своите прищевки и се обявява против всякакъв умен съвет.
2. Глупавият не се наслаждава от благоразумието, а само от показване на ума си.
3. С идването на нечестивия идва и презрението, а със срама – позорът.
4. Думите на човешките уста са дълбоки води, изворът на мъдростта е бликащ поток.
5. Не е добре да си благосклонен към виновния, за да отхвърлиш справедливия в съда.
6. Устата на глупеца водят към свада и думите му предизвикват побой.
7. Езикът на глупеца е гибел за него и устата му са примка за живота му.
8. Думите на клеветника звучат вълшебно, те се възприемат надълбоко.
9. Немарливият в работата си е брат на разсипника.
10. Името на Господа е яка кула; праведникът се скрива в нея и е сигурен.