Старият Завет

Новият Завет

Притчи 14:21-32 Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (НП)

21. Който презира ближния си, съгрешава, а който проявява милост към бедните, е благословен.

22. Не се ли заблуждават онези, които замислят зло? Но към онези, които мислят добро, ще има милост и вярност.

23. От всеки труд има полза, а от празнословие има само вреда.

24. Венец на мъдрите е богатството им, а глупостта на глупците си остава глупост.

25. Истинният свидетел спасява живот, а който разпространява лъжи, носи измама.

26. В страха пред Господа има твърда увереност и Той ще бъде прибежище за Своите синове.

27. Страхопочитанието пред Господа е извор на живот, отдалечава от мрежите на смъртта.

28. Многоброният народ е слава за царя, а малобройният народ е съсипия за княза.

29. Който е търпелив, показва благоразумие, а който се гневи бързо, проявява глупост.

30. Спокойното сърце е живот за тялото, а завистта е гнилост за костите.

31. Който притеснява сиромаха, укорява Твореца му, а който проявява милост към нуждаещите се, почита Твореца.

32. Нечестивият ще бъде отхвърлен за своето зло, а праведникът има упование и при смъртта си.

Прочетете пълната глава Притчи 14